Когато решим, че е време да станем родители или това просто се случи, никой не ни подготвя за тежките решения, които ТРЯБВА да вземаме, без да разполагаме с обективна информация. Осланяме се на мнението на специалисти, които ни консултират и съветват какво е НАЙ-добре да направим,  НО на практика не винаги това се оказва работещ модел.

Липсата на доверие и професионализъм ни докара до там, че  форуми се превърнаха във водещи институции и основен фактор за вземане на решение. Това Е, живеем в глобално общество на „разбирачи“ от всичко!

Днес бих искала да обърна внимание на приоритетите в родителстването, без осъждане и без вина!

Как така здравето и виталността на децата ни отстъпиха място на интелектуалното развитие! Дали и как ходенето на уроци по….. стана по-важно от развиващото се гръбначно изкривяване, съпътствано от множество знаци в по-ранен период на израстването, и дали сами не инвалидизираме децата си подреждайки приоритетите си без да виждаме цялата картина? 

„Тате ми купи нов таблет, но каза,  че нямаме пари за лечебна гимнастика.“ (ученик в 88 СУ София)

„Е как така да идва три пъти седмично като ходи и на плуване, карате и английски?“ (родител)

„То детето не иска, какво да го направя!“ (родител)

„Ние знаем за този проблем от доста време, но тази година ни предстоеше кандидатстване и нямахме свободно време.“ (родител на дете в 7 клас)

Повярвайте ми, независимо дали искате или не, детето ви ще порасне точно толкова, колкото му е заложено генетично и това, че тази година е в … клас и му предстои кандидатстване, матура или без значение какъв изпит, не означава, че тялото ще спре да се развива, в нашия случай изкривява! Това е факт, не зависи от вас, но това, което ЗАВИСИ е как ще поднесете информацията на детето или тръшкащия се тийнейджър, на който не му пука за нищо ДНЕС, просто защото не го боли. Истината е, че когато не изпитваме болка, и някой ни говори някакви си работи за утре, изобщо не ни пука. Еми да, нагласата е „като ми дойде до главата ще го мисля“, или „ако го мисля, може и да ме тръшне, по добре да мисля позитивно и то ще ме подмине“. Да ама не, ще ви кажа аз и това е факт! Ако детето ви има плоскостъпие или седи прегърбено или има преразгънати стави, това Е сигнал, защото:

Гръбначното изкривяване не е грип и не минава за седмица или две. Гръбначното изкривяване не е нещо, което детето ви ще израсте или мине от само себе си. Гръбначното изкривяване Е СЛЕДСТВИЕ от неправилна стойка и мускулен дисбаланс. Гръбначното изкривяване води до протрузии, дископатии и дискови хернии, а това БОЛИ. Гръбначното изкривяване е форма на отложено страдание, което оказва пряко влияние върху реализацията и начина на живот.  

Нека всеки намери своя път и ако решите все пак, че искате да се консултирате със специалист, екипът на HEAL FIT GYMNASTICS е на Ваше разположение!

 

Автор: Маруся Иванова