Страхът за децата ни започна да ги осакатява.

Социалното конструиране на гръбначните изкривявания

Страхът за сигурността на децата ни „в” и „извън” дома неминуемо ограничи тяхната двигателна активност и чувство за свобода. Децата се превърнаха в реална жертва на настоящата политическа и икономическа ситуация. Институционалното безхаберие относно грижата за тяхното физическо и интелектуално развитие рефлектираха върху всекидневния начин на живот и усещане за несигурност.

Теми като социална солидарност, обществена загриженост и адекватен публичен дебат „относно”, се дискутират от ограничен кръг „засегнати”, съответно и изискващи помощ родители, но сякаш останали неразбрани от останалите членове на обществото. Все по-често в публичното пространство се говори за „детска агресия”, затлъстявания, бум на алергии, но не и за гръбначните изкривявания като форма на „отложено страдание”. Проучванията върху честотата на разпространение на гръбначните изкривявания показват, от една страна, нарастване на стойностите и, от друга, намаляване на възрастта на
проявление. Неправилната стойка и деформитетите в детско-юношеска възраст са сред най-разпространените и в същото време най-неглижирани заболявания, които представляват сериозен медико-социален проблем, засягащ не само физическата красота, но и виталността, физическото развитие, дееспособността и възможностите за реализация в най-широк смисъл.

Демонстрира се остра нужда от възраждане или осигуряване на опции за провеждане на регулярен мониторинг на детското тяло под формата на рутинизирани и институционализирани гръбначни обследвания от специалисти в училищна среда, както и осигуряването на опции, в това число и платени на занимания по изправителна гимнастика.Тяхна цел би била подобряване качеството на живот и учене и здравословното състояние на подрастващите младежи, както и бъдещите им възможности за професионална и житейска реализация. Ранното диагностициране и социалните практики за противодействие срещу гръбначното изкривяване в детска възраст са не само медицински проблем на индивида или семейството му, но имат и своите разнопосочни социални ефекти, засягат цели социални групи и се отразяват както върху себевъзприемането им, така и върху адекватността на социалното им включване.

Въз основа на проведено от автора социологическо проучване през март 2013 г. върху 146 семейства и обследвания на техните деца, в две столични училища, се наблюдават следните тенденции:

1.      Превантивните мерки и наборът от алтернативи за активно противодействие срещу развитието на гръбначни изкривявания в детска възраст се третира като свободен, информиран избор и отговорност на семейството, но той се осъществява в ситуация на ограничена информационна среда. Липсата на обществена информираност/кампанийност, свързана с гръбначните изкривявания, води до „неглижиране” на темата и съответно повишаване процента на деца с гръбначни изкривявания.

2.      Ниското ниво наинформираност на родителската общност обезсилва възможността за информиран избор и адекватен публичен дебат относно практиките по рутинизиране на гръбначните обследвания и заниманията по изправителна гимнастика като институционализирана практика, представляваща съществена част от грижата за детското здраве.

(41% от респондентите са попадали на материали за гръбначни изкривявания при деца в публичното пространство, основно в интернет 23%)

3.      Наблюдава се институционално и индивидуално неглижиране на проблема. Липсва организирана и адекватно аргументирана практика по „промоция на здраве”, която да разпространява информация относно степента на обществен риск от придобити гръбначни изкривявания в детска възраст.

(87% от респондентите (родителите) отбелязват, че знаят какво означава гръбначно изкривяване в детска възраст, 70% отбелязват, че са запознати с медицинските последствия от гръбначните изкривявания в детска възраст, но 71% от тях не са изследвали децата си при специалист)

4.      Информираността по темата е по-скоро в следствие от вече установено изкривяване, следователно поради необходимост от вземане на информирано решение за лечението му, а не рутинна превантивнофункционираща практика за ефективно противодействие.

5.      Възстановяването на ежегодните гръбначни обследвания от специалисти по училищата и на изправителната гимнастика като част от учебната програма биха подобрили качеството на живот на децата и биха прекратили порочната практика на обществено неглижиране на проблема като несъществуващ или недостатъчно значим.

(98% смятат, че е необходимо да се провеждат годишни профилактични прегледи.

59%от респондентите предпочитат децата им да бъдат изследвани в училище, а 40% в специализиран кабинет, като  96%  държат обследванията да бъдат провеждани от специалист.

95% смятат, че трябва да се провеждат занимания по изправителна гимнастика в училищата, те да бъдат задължителни 61% и да са безплатни 90% от отговорилите)

Основният извод, направен след аналитичната обработка на данните, е необходимостта от промяна на съществуващата практика по неглижиране на гръбначните изкривявания, през създаването на една нова генерация родители и деца, на нов тип институционална диалогичност, и формирането на нов тип обществена технология на морала, която да се базира на обществена и институционална солидарност и ангажираност към настоящето, отнесено към бъдещето.