Въпреки наличието на достъпна информация в глобалната мрежа, през последните години се наблюдава тенденциозно повишаване на процента на деца с гръбначни изкривявания, които често биват диагностицирани „СЛУЧАЙНО“. Кой носи отговорност за тази тревожна тенденция не е тема на настоящия материал, но бих искала да ви предизвикам да се погрижите за себе си и децата си!

В следствие от проведени проучвания на автора по темата, се наблюдава ниско ниво на родителска информираност, което налага инициирането на кампании, целящи популяризирането на информация, касаеща рисковете, които крият гръбначните изкривявания и предпоставките за тяхното развитие. Този материал цели да внесе яснота, как и защо нещо толкова на пръв поглед безобидно като плоското стъпало може да промени качеството на живота ви.

Плоскостъпието (на латински: pes planus или плоско стъпало), познато още като дюстабан, представлява отпускане (изглаждане) на надлъжния свод, или на двата свода на човешкото ходило. 

Този свод обикновено се развива във възрастта между три и седем години, но ако това не се случи се появява плоскостъпие. Ходилата при повечето хора имат издигнат свод по вътрешния ръб на стъпалото между петата и основата на пръстите. При негомускулите, връзките и сухожилията, поддържащи сводестата форма на ходилото, както и костите, се отпускат и докосват земята с цялата повърхност на стъпалото.  Това нарушение води до неправилна позиция на стъпалото, респективно глезените, коленете и съответно създава предпоставки за дискомфорт, болки по целите крака, както и развитие на неправилна стойка.

Плоскостъпието е в пряка връзка със сколиозата  и една от главните предпоставки за нейното развитие. Това се дължи на факта, че стъпалото е основният амортисьор при ходене и тъй като по-голямата част от времето си ние прекарваме на крак, плоското стъпало често не издържа на повишеното натоварване, което от своя страна кара тялото автоматично да потърси своята „по-удобна“ позиция. В следствие на посочените аномалии, функцията на амортизатор започва да изпълнява гръбначния стълб, който под  въздействие на допълнителното натоварване постепенно се изкривява.

С цел превенция и подобряване качеството на живот, специалистите ортопеди и кинезитерапевти препоръчват изследване на ходилото с плантограф, което позволява да се направи обективна оценка на нивото на спадане и тонус на мускулите на ходилото. Следващата стъпка е изработването на индивидуални стелки, които се носят целодневно и се подменят на всеки осем месеца, при израстване на детския крак или износване, коитоцелят корекция и стабилизация на ходилото, което предотвратява заемането на неправилна стойка, респективно компенсаторната функция на гръбнака за която стана въпрос по-рано. При диагностициране на функционална сколиоза (неправилна сколиотична стойка) в комбинация с плоскостъпие е препоръчително освен носене на стелки и стартиране на занимания по лечебно изправителна гимнастика, чиято цел е корекция на стойката посредством засилване на мускулните групи (раменна, коремна и гръбна мускулатура) отговарящи за правилната стойка и телодържане.

Предприемането на подобна комбинация от мерки и системно наблюдение от специалист, допринасят за разрешаването на вторичните проблеми следствие от плоското стъпало в ранен стадий, и предотвратяват развитието на сколиотична стойка и гръбначни асиметрии.

Автор: Маруся Иванова

 

Четете още : За връзката между плоскостъпието и сколиозата – Част 2 Сколиоза